Wednesday, June 4, 2008

Mемоарите- Част I

‘ Първо бяха чайките. Дойдоха гларусите и чайките изчезнаха. Сега е времето на кормораните...’




I



Аз съм дете на чайки. Родена и закърмена съм с идеалите на чайките, онези чисти и ненаритани разбирания за живота, сдъвкани и подадени с неподправен финес от баща ми.


- Ей, Чийта замисляла ли си се над следното?
- Бих била далеч по–заинтересована, ако задълбочиш малко. Усещам, че това ще е поредната житейска мъдрост, с която си решила да ме удостоиш– каза Чийта без ни най- малко да се опита да прикрие иронията си.
- Ха- ха, типично в твой стил. Ок, ще ти споделя, въпреки че отсега помирисвам твоята високомерна сдържаност, с която ще ме изслушаш и след това ще започнеш хахо- хихи серията, имитирайки ме на висок глас в някой псевдо-артистичен бордей!
- Не бе, не, бъзикам се, давай!
- Еми, добре, отвори внимателно уши, знам че нямаш проблеми, още с раждането ти ваш’те са знаели, че детето им ще е надарено с добър слух и че ще бъде повече от чудесен слушател!
- А пък ваш’те са искали да те направят пианистка или не, чакай...пианистка с тенденция към машинописка...
- Млъквай- прекъснах я грубо аз. Слушай сега. Не си ли се замисляла, че на Спящата красавица й е писнало да чака някой да я събуди и да се прави на заспала, докато поредното неграмотно дете стигне до сюблимния момент с целувката...Аааааааалелуйа!
- И такаааа, мисля, че ти трябва да се поспреш с ментите, а аз да си поръчам още една водка и понеже сельодка нямаме, ще се примиря и с огризките от твоята мисловна дейност.
- Лаик, простачка и анти-хуманистка. Още една голяма мента със спрайт, моля!

- А ще имате ли нещо против, мили дами, ако ви почерпя аз?
- Мили ми господине, имаме. Строгото ни католическо възпитание не ни позволява да приемаме подобни щедри жестове и галантно-фрапантно ще отклоним вашето така красноселско предложенийце.
- Хаха-хах- Чийта не спираше да се смее.
- Какво толкова смешно казах?- Засегнато попита младежът, на когото липсваше само татуировката ала “котвичка”, за да бъде боцман на кораб с гръмкото име “Морският вълк”, “Хоризонт 56”, “Ахтопол”, " Мариела или никоя друга" или друго там типично моряшко хрумване.
- Драги ми господине, не бива така сериозно да приемате смеха на моята приятелка, от която в момента ме е въз срам. Тя просто е твърде емоционална и винаги е страдала от липса на вниамние. С това си поведение цели именно да бъде забелязана и предпочетена от Вас. Така чеееее го приемет по-скоро като комплимент!
- Психопатки, я си ходете по-добре по леглата!
- Ами, както сме трънали да се шием... и натам ше отидем- само да си изпием млякото с мед и сме готови.
- Абе какъв мед, нали беше алергична, после да не ми паднеш пак на улицата, тресяща се в предсмъртни конвулсии- не издържах аз и прихнах да се смея.
- Лека вечер, драги ми господине, и да не забравяте, че резен авокадо с пресен кромид лук Ви отървава завинаги от торбичките под очите, а впоследствие и много момичета от Вашето присъствие!

Обожавах Чийта. С нея винаги успявах да изсвиря най-добре душевните си симфонии, да изпия цялото си предписано от личния лекар количество етанол-метанол-пропил, да изям незабелязано пакетчето й с фастъчки, да почувствам, че имам сродна душа.

Тя беше едно от малкото ми останали налични доказателства, че още има добри хора, че още има чайки. Льо банал, но си е така!







II


Една древна будистка приказка разказва за неописуемо красива цветна градина, за един огромен червен фар в центъра й и един изключително голям сумо-борец, който живее във въпросната градина. Абе с една дума- всичко е хипер точки, точки, точки хиперболизирано. Та този сумист изскача от Фара, но понеже е супер Хипер, се спъва и пада върху цветята. ‘Благодарение’ на това падане обаче, се заглежда в един храст, който пък на свой ред дава началото на една хипер дълга пътека, постлана цялата с диаманти.

Виждайки диамантите, забравя за плана си да купи килограм ябълки, да ги излъска едно хубаво, да ги продаде на пазара и да стане милионер. Райската притча на Рокфелер му се сторила твърде обикновена, но за сметка на това решава да прояви иновативност и отваря фолк дискотека в центъра на София. И до ден днешен живее в охолство и лукс.

Тази древна приказка е събрала в себе си цялата мъдрост на Будизма и именно в нея се крие тайната за вечно духовно и материално благоденствие. Ако не се лъжа, един съвременен американски автор я беше вметнал в писанията си с цел да ги направи още по-екзистенциално проникновени и интригуващи за прогресивно затъпяващата си аудитория.

А ето и днешните филсофски теми, над които нашите читатели биха могли да размишляват:
- Гнила ли ни се струва тази история?
- Бихме ли рискували стройната си фигура (ако е стройна, разбира се) в името на едно прецизно изчислено препъване?

И какво излиза в края на краищата, драги ми читатели, че май трябва да паднеш и яката да се натъртиш, за да видиш правилния път...На позналите- честито! Умниците ми те!








III



‘ Режа си ноктùте на краката...и се питам деее е любовта...’
Чувал чувал


По последни проучвания на учените от оклахомския университет ‘Порт Туртуряга' всяка втора девойка между 15 и 35 години страда от несподелена любов или още по-зле- от онази чумава болест, наречена от англоезичната литература ‘broken heart’ (в ексклузивен превод на български език- сърцето ми се счупи).

След задълбочени изследвания и анализ на проявилите се симптоми с точност диагностицирах заболяването- ‘Счупено сърце’ се наричше то. Стоях насред Океана, сам самичка, вече до болка уморена да въртя педалите на водното колело. Не знам защо бях решила, че ще мога да преплавам Атлантикà с това съоръжение, ама си беше невъзможно.
Не заради друго, а защото съвсем безочливо излъгах многоуважавания читател няколко реда по-нагоре. Не бях в никакъв Атлантически океан, а на десет метра от силистарския бряг. В този ред на мисли, включвайки на max обиграната си логическата мисъл, може да се стигне до простото заключение, че след като не съм в Атлантическия океан, следователно, не мога да го преплавам. При други обстоятелства- ОК, в случая- нот ОК.

Седях си аз във водното колело, а душевното ми състояние можеше пре-спкойно да бъде оприличено на ‘катарзиса’ на древногръцките лирически герои. За части от секундата през главата ми минаха хиляди rock ‘n’ roll трамваи, които безпощадно прегазваха остатъците от поредната ми несплучлива връзка...

Запознахме се в ТОТО-то. Аз нямах фиш, той имаше. Той страдаше от рядка и неизлечима болест, която не му позволяваше да разпознава числата, а аз пък бях републикански шампион по нумерология. Общото нещастие ни запозна и ние се възползвахме от сгодния момент. Той ми даде фиша си, а аз внесох числата. Победата ни беше в кърпа вързана.
Любов от пръв поглед.

Направихме си среща четири дена по-късно, за да проверим (направо да приберем) печалбата си. Чаках го два часа, но той не дойде. Счупи сърцето ми.

С печалбата от тотото (ударих тройка- шарлатани под път и над път, нали знаете) си взех едно водно колело, с което реших да извърша чудеса от храброст и да отмъстя на измамника, да види той каква жена е изпуснал!

Ех, че съм глупава! Нали той беше болен от онази рядка и неизлечима болест- просто не е разпознал часовника!

Сърце, прости ми!

Извод: Всяко момиче-нумеролог е по-скоро жертва на собствените си размишления, отколкото на коравосърдечни мъжаги.









IV


Класиката: Женски клуб ‘Счупени сърца’.
Щаб-квартира: Апартаментa на Чийта.

Успяхме да се сберем три момичета. Сезонът беше слаб. Под въздействието на специално подбрана музика и питиета успяхме да споделим, изконсумираме и анализираме тежкото женско битие. Ситуацията биеше малко на абсурдна: да не забравяме, че аз се бях самоизлекувала, Чийта все още не беше открила подходящите симптоми, а пък Шантал служеше като обикновен стенограф.
На т'ва ли му викате женска драма, трябва си нещо по-хардкор!!!

Пaрвенюта умирисаха родината. Знамето червено, а езикът ми зелен.
'Фани не ме обича,а аз съм ебаси пичА!' (колко мъдрост може да се побере в един есемес...)

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails