Wednesday, May 6, 2009

Доли и палавата покривка или как да създадеш поколение за 12 години.

5 юли 1996

За първи път учените от единбургския институт Рослин успяват да клонират бозайник, използвайки соматични клетки. Опитът е направен с овца, наречена Доли. Тя е зодия Рак с асцедент йоркширски бик. Доли доживява до 6 годишна възраст, демострирайки крепко здраве и, въпреки всичко, неспирно желание за живот.

Кръстена на свтовно известната кънтри певица Доли Партън, нашата Доли има едно от най-ритмичните блеенета сред своите простосмъртни колежки и бързо си спечелва световна слава. Доли се превръща в емблематична фигура и еталон за цяло едно поколение овци. В знак на уважение и преклон пред просветното й дело, учените отказват да я клонират повторно. В нейна чест започва да се наблюдава феноменът- долимания- милиони майки из целия свят кръщават новородените си деца Доли.

Не знам дали заради името, или поради някоя друга, забулена в соматични клетки причина, но всяко едно от тези момичета носи по малка частица от Доли в себе си. Или поне се носи такъв слух.

One must still have chaos in oneself to give a birth to a dancing star. Nietzsche

10 февруари 2008 година. София, България.

Доли волно подскачаше от копитце на копитце. То не беше веене на коси, тропот на 10 сантиметрови токове, разливане на амарето и постоянно повтаряне на 'Прощавайте, бързам'. Едно, две ,три, броеше тя крачките и не отлепяше и за секунда поглед от крайната цел. Четири,пет, шест, седем, осем....сега вече нищо не можеше да я спре...девет, десет иии...
- Едно, две, три, спри се ти!- като че ли започна броенето от начало.
- Ооо, бейби!
- Казвам се Доли, не Бейби. Говори ми в рими!
- Такъв е лафът. Прасе с дантела и бикини кой ша можи да подмини. Ахах, така става ли?
- Бельото е туй що отличава жената от човека, а прасе с дантела и бикини кой ша можи да подмини. Е така вече става. Май и двамата се кефим на Светльо, а? Ти как се казваш?
- Аз съм Кънчо и светя в тъмното.
- Голям модел ще излезеш ти!
- Та какво прави една гълъбица като теб сам самичка по това време?
- Не съм сама, просто избягах и май наистина светиш, защото в момента, в който те видях, все към тебе тичам.
- Харесваш ми, Доли, премина успешно първи кръг.
- А кой е първи кръг, Кънчо?
- Тичаш пияна без да се препънеш.
- Изчакай само да мина набързо през тоалетната и идвам. Стой тук и не мърдай никъде. После ще се разходим, Люлин е толкова красив нощем! Само секундичка...

Доли влезе с ритник в тоалетната. Пред нея се откри живописният микросвят, който можеше да съществува само в малките часове на софийска дамска тоалетна. По кадифената кожа на Доли се разля палитра от емоции. Нашата героиня беше готова да изслуша всички, да помогне на всички. Още със събуждането си предусещаше, че днес е ден за големи дела. Ала с поглед търсеше най-подходящата, най-достойната дама, на чиято история да стане слушател. Веднага я разпозна. Въпросната мацка стоеше на един метър от Доли. Беше в бойна позиция за нападане на огледалото, за да положи на лицето си цветова палитра, от която и самият Гоген би изпаднал в потрес.

- Може ли да използвам пудрата ти?- Доли приложи най-стария трик.
- Да, заповядай.
- А аз мога ли да използвам телефона ти?
- Да, ама само ако е на Мтел, Глобул и Вива ми дупчат сметката супер много.
- Мтелски е, споко!
- Мога ли да помогна с нещо иначе?- Доли започна да опипва почвата.
- Амчи, не. Просто не мога да разбера защо тоя тъпак не ми вдига. Аз му го вдигах половин година, а той сега, кво?
- Ясноооо, ква била драмата. Пробвай от моя телефон, говори колкото искаш. Да не ти дреме за парите. Даже знаеш ли какво, ако ти го дигне, задръж телефона, да ти е на късмет!
- Мерси, мацка, набирам.
- Моля, моля. И да знаеш, и богатите също плачат!
- Знам, на мене ли го казваш. А ти пък да знаеш, че е много по-удобно да плачеш на задната седалка на Бентли, отколкото на задната седалка на 102, нали така?

Двете жени се спогледаха. В очите им се четеше разбирателство, комуникацията между тях се беше получила уникална. Доли не спираше да се чуди как едно толкова младо момиче може да побере толкова много мъдрост и проницателност в себе си. Мацката пък щеше да остане признателна за цял живот на благородната Доли, която беше доприпкала на черна моторола с непознат номер в този критичен нея момент. Беше крайно време да се връща при Кънчо.

- Трактор, ето ме пак тук!
- А искаш ли верно неделя сутрин да се събудиш до мен? В хола ми имам гондола, хахо хихи...
- Оооо да, повярвай ми, ще махнеш бандерола!

Магията стана. Двмата се допълваха перфектно, познаваха се едва от един час, а вече си довършваха изреченията. Кънчо беше готин пич, мъжкар. Пиеше уискито чисто, а да не говорим, че сам можеше да изпие поне 10 бутилки и пак да е в състояние да олимпийства в леглото. Масата беше неговото светено пространство. На нея пиеше и ядеше, на нея танцуваше и му танцуваха, на нея оставяше най-ценните и драги вещи- а именно- телефон, ключовете от колата, ключовете от вкъщи, ключовете от мазето, дупликат от ключовете от апартамента на бившата, и ключ от тайния дневник. Вдигаше 200 от лежанка, говореше на малко име на сервитьорките, много добре познаваше и Рени от фризьорския салон, и Данчето от видеотеката и леля Спаска от втория етаж, и Алисия певицата, даже и Урсула травестита. Да не говорим, че и светеше нощем. Сред цялото море от жени, той удостои именно Доли, малката, припкаща Доли. Тя го намери, той я избра.

Много скоро двойката легна на сърцето на целия квартал. Доли допадна на всички- Кики от кафе Астрал винаги й даваше по две бисквитки към кафето и й позволяваше да си смени късметчето Lavazza, когато не й хареса. Рени я изправяше със сешоара за отрицателно време, правеше най-готините вафлички за обем в корените и й взимаше само по 50 лева за тази своеобразна разходка из света на Красивото и Естетическото. Урсула започна да ходи с мъжки дрехи в присъствието на Доли, а пък леля Спаска намаляваше телевизора, когато знаеше, че Доли спи следобедния си сън. Идилия пълна. Кънчо харесваше Доли и Доли харесваше Кънчо. Винаги двама, винаги заедно.

Хубавият живот и специалното отношение взеха да се услаждат на Доли. Започна да ходи съмнително често при Рени, а вафличките в коста й ставаха съмнително много. С погнуса започна да гледа гозбите на леля Спаска, които преди това с такова чревоугодничество поглъщаше и лъжеше Кънчо, че са нейно лично дело.

- Лельо Спаске, ти чувала ли си за Мишел Монтиняк? Половин яйце сутрин, после въздух за обяд, a за вечеря- въздух с тютюневи листа. Въздухът е наситен с хиляди хранителни вещества, казва той, които зареждат организма и го предпазват от застаряване и болести. Защо си мислиш, че земята е обградена с толкова много атмосферни пластове!?!? А ти искаш от мене да ти ям баниците и капамата, ха!

Новата мисия на Доли беше да отслабне толкова, че да може да се побере в дънките на 10-годишната си племенница. В един по-късен момент си изсветли и рязко косата под предтекст, че личният лекар го предписал против силното главоболие. Когато не беше с очилата си тип маска, беше със сините си лещи тип 'мижим, да те лажим'. Импресиите на Гоген вече не й се струваха никак лоши, а депресиите си лекуваше с Бейлис в кафето. Съботата си наближаваше и Доли трепетно чакаше този звезден миг- да се покаже в целя си блясък; Кънчо пък с нетърпение чакаше да я покаже. Доли премяташе нервно закачалките в гардероба, за да избере най-хубавия тоалет. Кънчо с благоговение гледаше малкото съкровище, което криеше в 80-квадратната си панелка.


14 април 2009

Свтлини, бутилки, тъпанджии, феерия от салфетки. Прегорели от солариумен блясък тела се размятаха по дансинга. Симфония от загащени мъжки ризи и разголени дамски деколтета насищаха атмосферата!!! Стотици ключове лъщяха по масите, а сервитьорите едвам смогваха до донесат всичките 10 бутилки уиски, които се падаха на маса. Доли и Кънчо също бяха там. На онова място, където се запознаха преди повече от година. Танцуваха лудо и страстно, сякаш им беше за първи път.

- Ей сегинка идвам, миличко. Само да отида до тоалетната- каза Доли и смигна заговорнически на гаджето си.

Тя влезе в кенефа, избута нагло цялата паплач от девойки, раздруса силно гланца си, нанесе стабилен двумилиметров слой, изръмжа си сама пред огледалото, фръцна се, настъпи нарочно една от мадамите на излизане и тържествено закрачи към дансинга.

Оп! Момент, стоп! Наляво, надясно- Кънчо го нямаше. Започна да си брои пак крачките-едно, две, три....спри се ти. Не, това не беше Кънчо. И младежът до него също, и този до него. В същото време Кънчо също търсеше своята възлюбена. Обръщаше наред момичетата, но така и не намираше Доли. След 15ина минути лутане из навалицата нито Кънчо, нито Доли бяха 100 % убедени как изглежда тяхната половинка. Всички и всичко се сливаха в едно. Беше се превърнало в поле от изсъхнали златни кълнове и вече понамачкани ризи. Хората сякаш бяха клонирани.

Накрая се намериха. Трудно, но все пак се намериха, или по-точно- разпознаха се. Mission accomplished!

- Кънчо, ама ти вече не светиш!
- Доли, ти вече не говориш в рими и определено се препъваш. Едвам те разпознах.
- Мислиш ли, че тогава трябва да се разделим?
- Да, Доли, нека сложим край на всичко- тук и сега.

Доли се разплака. Струйките сълзи повличаха със себе си малки частици от гогеновата имресия по лицето й.

- Не искам вече да съм овца, Кънчо!
- А каква искаш да си, мила ми Доли?
- Искам да съм лебед.
- Защо?
- Защото само лебедите, веднъж намерили правилния партньор, остават завинаги с него!

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails