Из цикъла 'Дланите'



Бинокълът и морето

Имах длани- длани със силно набраздени преживявания,
оголени от несполуките на зрелостта.
Сега- бели петна, по които даже и кръстопътя не можеш да различиш.



Старецът и морето

Очуканите длани на стареца ме докоснаха...
по мен се разляха разхлипани спомени.
Очите му ми казаха: Живей!


Искам да си пусна бретон
и дано поне с него успея да скрия от погледа си това,
което не искам да виждам.


Безбожно лутах се из смачкани усмивки,
да чуя звук на нежност не успях.
Аз сричам бавно, гледайки стената,
търсейки изгубения смях.

Посветено на Р. Кравейков, стихописец и психолог във в. 'Красноселска рима'