- Айде стига с тези паяжини вече... само огледала криеш вътре! И то едни огледала- негостоприемни, студени, по-лоши и от Хората-циници. Нито се надсмиват, нито пък те критикуват. Остават на теб самия честта да ме всепогълнеш, Мен, смачканото ти его. Ха, но да не забравяме, че ти предпочиташ да драйфаш и да изхвърляш всичко, което попадне в организма ти- храна, чувства, няма значение- така че преди си спокойно! Не ми обръщай внимание... после даже ще ти помогна да си бръкнеш в гърлото!
- Една приказка и един живот, моля!
- Ей, въобще слушаш ли ме?!
- Една приказка и един живот, моля!...А теб, теб не искам да те слушам, поне днес. А относно паяжината- тази е специална, изпредох я за тебе. Бъди спокоен, счупих всички огледала, така че няма от какво да се притесняваш. Черно-бели ленти, разпръснати по всички краища, и намачкани листчета с неправилно извлечени поуки....Ох, съвсем щях да забравя, внимавай да не се порежеш- може да е останало още някое неиздрайфано стъкълце по пода.
Момичето продължаваше да се оглежда неспокойно за някой, който да я обслужи.
- Ехооооо, една приказка и един живот, моля! Толкова много ли искам?!?
Момичето изпразни джобовете си и започна да тресе черната си кожена чантата...
- Ето, страхливци! Давам 15 лева, не 17 лева. Давам ви 17 лева и всичките си стотинки, имам и карта за градския транспорт. Кредитните ми карти са блокирани до една...само в кеш могада ви платя.
Момичето крещеше още известно време. Не спираше да се надява, че някой ще се смили над нея, ще се навре в склада и ще извади от прашасалите кашони заветната приказка с прикачено упътване и бонус живот към нея.
Уви, ние знаем обаче, че това ще е поредната източно-европейска приказка с тъжен край. Момичето ще се прибере разплакана вкъщи, ще се погледне в новото огледало, ще види за пореден път онова омразно нея изражение и ще започне онзи още по-омразен диалог между нея и атрофиралото й его. Този път момичето няма да се върне в магазина, а ще поеме по един нов път.
И да, както се досещате, по този път ще види и продавачите от магазина, и бързащото й да я догони его, и разни илюзионисти, че и разни идеали. Всеки ще се опита да й продаде по нещо, но нашето момиче отдавна е научило урока си.
Не след дълго ще стигне и до една китна полянка, на която група млади хора са се събрали и оживено спорят. Присъединява се. Именно там разбира, че в наши дни за 17 лева и няколко стотинки не можеш да си намериш нито читава приказка (или ако намериш тя 100% ще е с упътвания от друг артикул), нито собствен живот.
Това момиче ни харесва, нали? Именно за това й казваме да почака хората да се разпръснат и да остане на въпросната полянка. След неколкочасово чакане някой хваща ръката й.
Беше един старец, очите му й казаха 'Живей!'
Посветено на Б.
