Ех, това Материално момиче!
Какво ли не се изговори по неин адрес, какви ли не етикети й бяха лепнати. Мнозина биха я оприличили на самото шаврантолепие, други биха я сложили в графа 'болната амбиция', но за мен Материалното момиче си остава просто Пораснало момиче. Един мой приятел на времето много точно се изказа по въпроса: 'Всички жени са материалистки. Ако твърдят, че не са- или лъжат, или още не са пораснали'.
Нека веднъж завинаги забравим за онова окичено с десет различни вида благородни метали девойче, което здраво е хванало в ръце милионодетектора и целеустремено крачи (или по-скоро разкрачи) към олтара на благодентствието. Нека веднъж завинаги забравим за фалшивите усмивки, за брака по сметка, за силикона на промоция, за празния поглед и за преливащото користолюбие. Това е съвсем друга история, изиграна от едни вече до болка доскучали ни герои, които могат спокойно да изживеят своя happy ending в някоя изолирана реалност от 90те, където прякорите 'златотърсачка' и 'трябваше да послушам майка ми' перфектно се вписват.
Ако не за друго, казвам на Материалното момиче поне 'евала' за куража! Не малко хладнокръвие и смелост се изисква да погледнеш право в очите влюбения в тебе младок, който ти предлага небето и звездите в замяна на едната му взаимна обич, и с академичен тон да му обясниш, че небето не може да ви е вечно постеля (защото декемврийските софийски нощи са много студени), и че звездите хич не засищат стържещия от глад стомах.
Някои ще кажат, че няма нищо по-нормално от това да си материалист в един материален свят...други ще те посъветват просто никога да не порастваш!
Ти избираш.
